на Елена Ивчева
За неа се ѕвездиве што ги симнувам.
Само со трошки јас се задоволувам.
Можеби ќе ги цени, можеби и не;
сепак на векна леб ми личат трошкиве.
Некогаш знае со сонце да возврати,
и така повторно гладта ми ја крати.
Најчесто, ама си сркам трошки само.
Ѕвездена обетка ѝ виси над рамо.
No comments:
Post a Comment